„ВОТ И ВСЕ...”
Леонид Натанович Чертков (1933-2000 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТУЙ Е ВСИЧКО
Туй е всичко. Последната нощ си отива,
аз свободен съм още, макар без пари.
Разговарям за кино, за времето сиво,
вчера своите лични книжа изгорих.
Вярвам в себе си. Имам нахалство достатъчно
прокурора ехидно да гледам в очи,
няма милост да моля от тез заседатели,
твърдост в мойте последни слова ще звучи.
Все едно е. Летаргия ме е обзела,
не очаквам пощада, надежда не знам:
Беше циганката на дланта ми прочела
концентрационните лагери там.
Как са другите? Някой чете в тъмнината.
Този крачи и пуши, тя също не спи.
И какво да гадая в живота превратен.
Може би до прозореца всеки търпи.
И навярно малцина очакват промени.
И подпухва от синьото изтокът чист,
и съзирам как нейде невзрачен военен
в мойта папка подшива последния лист.
Ударения
ТУЙ Е ВСИЧКО
Туй е вси́чко. После́дната но́шт си оти́ва,
аз свобо́ден съм о́ште, мака́р без пари́.
Разгова́рям за ки́но, за вре́мето си́во,
вче́ра сво́ите ли́чни книжа́ изгори́х.
Вя́рвам в се́бе си. И́мам наха́лство доста́тъчно
прокуро́ра ехи́дно да гле́дам в очи́,
ня́ма ми́лост да мо́ля от те́з заседа́тели,
твъ́рдост в мо́йте после́дни слова́ ште звучи́.
Все едно́ е. Лета́ргия ме е обзе́ла,
не оча́квам пошта́да, наде́жда не зна́м:
Бе́ше ци́ганката на дланта́ ми проче́ла
концентрацио́нните ла́гери та́м.
Как са дру́гите? Ня́кой чете́ в тъмнина́та.
То́зи кра́чи и пу́ши, тя съ́што не спи́.
И какво́ да гада́я в живо́та превра́тен.
Мо́же би до прозо́реца все́ки търпи́.
И навя́рно малци́на оча́кват проме́ни.
И подпу́хва от си́ньото и́зтокът чи́ст,
и съзи́рам как не́йде невзра́чен вое́нен
в мо́йта па́пка подши́ва после́дния ли́ст.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Чертков
ВОТ И ВСЕ...
Вот и все. Последняя ночь уходит,
Я еще на свободе, хоть пуст кошелек.
Я могу говорить о кино, о погоде, –
А бумаги свои я вчера еще сжег.
Я уверен в себе. У меня хватит наглости
Прокурору смеяться в глаза,
Я не стану просить заседательской жалости
И найду, что в последнем слове сказать.
Наплевать. Я давно в летаргической зоне,
Мне на что-то надеяться было бы зря:
У меня цыганка прочла на ладони
Концентрационные лагеря.
А другие? Один в потемках читает.
Этот ходит и курит, и так же она.
Да и что там гадать, откуда я знаю.
Может, каждый вот так же стоит у окна.
И никто, наверно, не ждет перемены.
И опять синяком затекает восток,
И я вижу, как незаметный военный
Подшивает мне в папку последний листок.
1955 г.
---------------
Руският поет, писател, литературовед и преводач Леонид Чертков (Леонид Натанович Чертков) е роден на 14 декември 1933 г. в Москва. Учи в Московския библиотекарски институт (1952-1956 г.), завършва Ленинградския педагогически институт (1968 г.). През 1954 г. добива популярност поемата му „Итоги”. От 1953 до 1956 г. е лидер на неформалното литературно обединение „Мансарда”. През 1957 г. е осъден „за антисъветска агитация” и е затворен за 5 години в лагера Дубравлаг в Мордовия. Участва в самиздатски издания, подготвя самиздатските алманаси „Троя” и „Пятиречие”. След 1962 г. работи в Библиотеката за обществени науки в Москва. Занимава се с история на руската литература, подготвя статии за „Краткая литературная энциклопедия”, „Лермонтовская энциклопедия” и др. издания. Превежда английска и американска поезия. През 1974 г. емигрира във Франция. До 1985 г. преподава руски език и литература в университетите в Тулуза и Кьолн, след 1980 г. работи в Института по славистика при Кьолнския университет. Публикува поезия и проза в издания като „Ковчег”, „Континент”, „Гнозис”, „Вестник РХД”, „Русская мысль”, „Новое литературное обозрение”, „Зеркало”, „Новый мир” и др. негови стихове са включени в антологиите „Поиски правды. Опозиционные стихи советских поэтов”, „Антология Гнозиса”, „Поэзия второй половины XX века”, „Антология самиздата”, „Самиздат Ленинграда”, „Русские стихи 1950-2000 годов” и др. Автор е на стихосбирките „Нерастанкино” (самиздат, 1962 г.), „Огнепарк” (1987 г.) и „Смальта” (1997 г.). Умира на 28 юни 2000 г. в гр. Кьолн, Германия.